ЦЕНТРАЛНИ СТАТИИ / » вижте
архив
статия: 1
| 2 |
3 | 4
| 5 |
6
| 7 |
8
| 9
| 10
| 11
| 12
| 13
| 14
15 |
16 |
17
| 18
| 19
| 20 | 21
Ще си запази ли България правото да одобрява
всяка бойна мисия, изпълнявана от чужда военна база
на наша територия към трета страна? Министър Паси
беше видимо изненадан. Той се усмихна и каза с умаловажаващ
сериозността на въпроса тон: Но това са защитни
бази на НАТО! Възможно ли е Г-н Паси да не знае,
че договора за статута на американския военен контингент,
пребиваващ на територията на България ще е двустранен
и ще е подписан между България и САЩ? Опитва ли
се Г-н Паси да манипулира общественото мнение с
цел да представи вонните бази, обект на този договор
за бази на НАТО и следователно да ги направи да
изглеждат логична част от ангажименти, които България
вече е поела и да не задаваме въпроси като този
защитен ли е българския национален интерес в преговорите?
Ако е така, защо го прави Г-н Паси?
Запазваме ли си правото да одобряваме бойни
мисии от чужди военни бази на наша територия?
Надежда Стефанова
NC News & Documentary Productions
Washington D.C.
05.10.2005 г.
"Политическият реализъм" е инструмент
в международната политика, изнамерен, внедрен и
препоръчван от дипломатите на САЩ.
Това е работещ и осигуряващ националните интереси
подход, явяващ се естествено продължение на увековечената
фраза - формула на Чърчил: В политиката няма приятели,
има интереси.
Имено политически реализъм беше изказването на Др.
Джефри Саймън от Института по Отбраната на САЩ на
конференцията " България в НАТО", състояла
се на 3 Декемрви 2003 във Вашингтон: "Трябва
честно да кажем, че ако не беше 11 септември, шансовете
България и Румъния да получат покани в Прага вероятно
нямаше да бъдат много големи." Според него
критериите за принципите на НАТО и за разширяването
му, бяха пренебрегнати. "Обърнахме внимание,
каза Д-р Саймън, на подкрепата и участието на тези
страни по време на операциите в Афганистан и Ирак,
които повишиха доверието към кандидатурите на България
и Румъния".
Политически реализъм беше и изпращането на български
контингент в Ирак и практически съучастието на България
в едно незаконно нападение над суверенна страна.
Политически реализъм беше и решението на Народното
Събрание на Република България за разполагане на
Американски военни бази на Българска територия.
Каква е обаче квалификацията на отговора на въпроса,
който беше зададен на
Г-н Соломон Паси, по време на посещението му във
Вашингтон на 23 Март 2005 в качеството му на тогавашен
Министър на Външните Работи:
Ще си запази ли България правото да одобрява всяка
бойна мисия, изпълнявана от чужда военна база на
наша територия към трета страна?
Министър Паси беше видимо изненадан. Той се усмихна
и каза с умаловажаващ сериозността на въпроса тон:
Но това са защитни бази на НАТО!
Това вече прилича на политически анти - реализъм.
Сериозно основание за светване на червена лампа.
Възможно ли е Г-н Паси да не знае, че договора за
статута на американския военен контингент, пребиваващ
на територията на България ще е двустранен и ще
е подписан между България и САЩ. Опитва ли се Г-н
Паси да манипулира общественото мнение с цел да
представи вонните бази, обект на този договор за
бази на НАТО и следователно да ги направи да изглеждат
логична част от ангажименти, които България вече
е поела? Ако е така, защо го прави Г-н Паси?
Възможно ли е той да не си дава сметка, че доктрината
за националната сигурност на една страна като САЩ,
която се базира на идеята за изпреварващ удар превръща
нейната защита в атака и следователно защитните
военни бази на тази страна са респективно бази за
атака или спомагателни бази за атака?
Не се ли притеснява Г-н Паси, че веднъж неосигурила
си правото да взима решение дали да бъде част от
такава хипотетична вероятност, страната се поставя
в ситуация на водене на зависима външна политика?
Има няколко основни клаузи, които ще определят независимостта
на Българския национален интерес в договора за статута
на американския военен контингент, пребиваващ на
територията на страната:
• Ще си запази ли България правото да одобрява всяка
бойна мисия, изпълнявана от чужда военна база на
територията на страната?
• Ще се подлагат ли на щателен митнически контрол
всички самолети, морски съдове и други транспортни
средства на чуждата военна сила, влизащи и излизащи
от страната?
• Ще се съхраняват ли оръжия с ядрен заряд на територията
на България?
• Ще се ползва ли с криминален имунитет контингента
на чуждата армия, пребиваващ на територията на страната
или в случай на извършени криминални деяния ще се
прилага Българското законодателство?
Има още едно условие, което не е предмет на този
договор, но е гаранция за по- ефективна защита на
националния интерес: Ще бъде ли внесен за обсъждане
в Парламента на Република България двустранния договор,
определящ статута на чуждите военни сили в България,
преди да бъде подписан от страните?
На тези въпроси Г-н Паси не отговори.
На 12 Април 2005 те бяха зададени официално на Посланика
на Република България в САЩ, г-жа Елена Поптодорова.
На 14 Април 2005 на Министерството на Отбраната
на Република България,
На 15 Април 2005 на Министерството на Външните Работи
на Република България.
До този момент никой не е отговорил. Възможно е
ако те бъдат зададени отново днес, отказа да бъде
позован на Чл. 13 ал. 2л точка 2 от Закона за Достъп
до обществена информация, според който "достъпът
до служебна информация може да бъде ограничен, когато
тя съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи
или предстоящи преговори".
Обаче Чл 14 ал. 2 точка 3 на същия закон постановява:
"Органите са длъжни да съобщават информация,
събрана или станала им известна при осъществяване
на тяхната дейност, когато тази информация представлява
или би представлявала обществен интерес".
Какъв по- голям обществен интерес може да представлява
една информация като тази за разполагане на чужди
военни бази на българска територия и съответно ангажиментите
и рисковете, които ще поемат поколения българи занапред?
Това няма нищо общо със създаване на пречки пред
изпълнението на вече взетото решение на Българския
Парламент. Няма нищо общо с настроенията на определени
политически кръгове, за които е исторически проблематично
да "смелят" факта, че на българска територия
ще се разположи военен контингент на врага на политическата
линия, чиято приемници са.
Това е просто политически реализъм, който прави
единствения реален интерес твоя национален интерес.
|
 |
|
 |
Иран преустанови доброволното сътрудничество с Агенцията по атомна енергетика към ООН
TEHRAN, Iran Иран преустанови в неделя доброволното сътрудничество с Агенцията по атомна енергетика към ООН, казвайки че ще започне обогатяване ... |
 |
Иран заплашва, че ще отхвърли предложението на Русия
Виена, Австрия---Иран предупреди днес, че в случай, че проблемът с нейната ядрена програма бъде отнесен до Съвета за Сигурност към ООН... |
|
Проекторезолюция относно Иран беше представена на Международната Агенция по Ядрена Енергетика
На специална среща днес във Виена, на Борда на Директорите на Агенцията по ядрена енергетика към ООН, беше представен текста... |
|
Интервю
на Секретарят на САЩ Кондолийза Райс
по NBC с Андреа Митчел
Вашингтон
19 Декември, 2005
АМ: Госпожо Секретар, добре дошла и благодаря Ви много за това,
че сте тук днес.
Секретар Райс: Приятно ми е да съм тук, Андреа.... |
|
Държавният
Департамент на САЩ съобщава за среща на високо равнище проведена във
Вашингтон с цел задълбочаване на стратегическите връзки между САЩ
и Израел и дискутиране на политиката на Иран по ядрените въпроси
Вчера
Държавния Департамент на САЩ съобщи, че на 28 ноември, понеделник,
Съединените Щати и Израел са провели стратегически диалог, воден от
заместник секретаря по политическите въпроси Никълъс Бърнс и министърът
по въпросите на Йерусалим Цахи Ханегби... |
|
Подробности,
но нищо съществено не беше предложено
Тридесет
и два месеца след американското нападение над Ирак, съветниците на
президента Буш явно са решили, че посланието "следвай посоката" е
било преведено от широката американска публика като... |
|
Дефицитът
в бюджета и текущите сметки застрашават американ-ското влияние по
света
В
свой доклад, MENZIE CHINN, бивш член на Съветът на Икономистите в
администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш - младши,предупреждава
за заплахата, на която двойния дефицит поставя ... |
|
 |
|
|
|
