СУПЕРСИЛИТЕ НА 21 ВЕК / » вижте
архив
статия: 1
| 2 | 3
| 4
Как неоконсерваторите в САЩ виждат Европа:
"Благодарение на анемичните Европейски разходи
за отбрана, не е чудно, че много политици в Европа
са заклети противници на това военните инструменти
да се прилагат в международните отношения, че те
не искат силата да има значение в междунардоната
общност, че те искат да живеят в свят, в който международните
закони и институции са предоминиращи, че те искат
да забранят едностранните военни действия на имащи
власт нации, и че те адвокатстват всички нации да
имат еднакви права да са еднакво защитени от приети
международни норми на поведение. Европейците просто
превръщат във философски проблеми много практични
необходимости". Д-р Джон Хулсман, Главен Експерт
за Европа във Фондация Херитейдж, изключително влиятелен
мозъчен тръст във Вашингтон.
Бележка на редакцията:
Позициите в този доклад относно
общочовешки ценности и приоритети за формиране на
решения са напълно несподелени от членовете на редакцията
на този сайт. Поместваме го, обаче, защото Д-р Хулсман
е уважаван теоретик в съвременните политически кръгове
на Америка и неговото мнение до голяма степен може
да се възприема като емблематично за средите, към
които принадлежи. Ние се чувстваме удовлетворени
ако можем да предоставим на нашите посетители шанса
да се запознаят в детайли с кредото на хората, които
правят политиката на 21 век, за да могат да се ориентират
точно в момент, когато се формира логиката на разпределение
на силите на новото време.
Европейска арогантност и слабост диктуват
на коалициите на желаещите
Джон Хулсман Д-р на Науките
Фондация Херитейдж
Съкратен превод от лекция на Д-р Хулсман
Както недвусмислено показва невероятно успешната,
съставена от 12 стъпки, програма на Анонимните Алкохолици,
никой не може да се справи с кризата, докато не
признае реалностите и.
По време на деветдесетте години взаимни обмени на
любезности и двусмислена реторика от рода на “Европа
обединена и свободна” прикриваше факта, че транс-
атлантическата връзка е във възходяща криза. Значителна
част от Европейският политически елит виждаше Съединените
Щати по-скоро като част от проблема на международната
политика, отколкото като решение на глобални въпроси.
Представителни за тази тенденция са “упойващи” твърдения
от рода на: Колкото е по-силна Европа, толкова по-надежден
партньор е тя на Съединените Щати. На фона на възраждането
на Гаулизма обаче, който олицетворява лелеяния стремеж
на Европа да се обособи като глобална сила, балансираща
Америка, тази изтъркана фраза е под съмнение.
В последните няколко години се оформиха значителни
разлики в политиките на Съединените Щати и Европейските
им съюзници по отношение на търговски въпроси като
“банановата война”; генно модифицираните храни;
данъчните облекчения за Американските корпорации,
продаващи в чужбина; повишаване на тарифите за стомана;
отказа на Европа да реформира Общата селскостопанска
политика и отражението на това върху световната
свободна търговия; моралната справедливост на смъртното
наказание; дали Куба, Либия и Иран следва да бъдат
приобщени или изолирани; Ирак; Израелско - Палестинската
криза; ролята на международните институции на световната
сцена; кога на държавите би трябвало да бъде позволено
да ползват военна сила; идеологическите прегради
между Европейските последователи на Уилсон и Американските
реалисти и неоконсерватори; протокола от Киото;
пълномощията на Международния съд за престъпления;
Националната Противоракетна Отбрана и анулирането
на АВМ договореност от Американска страна; военния
дебат в НАТО относно разпределението на ангажиментите
и властта; Американския принцип на взимане на едностранни
решения; ултимативната роля на Турция за Запада;
твърде различните оценки на глобалните заплахи;
доктрината за хуманитарната интервенция и ефикасността
на изграждане на нация; как да се организира икономиката
за най- добър обществен ефект, това е само част.
Този непълен лист от разлики би трябвало да показва
кристално ясно дори и на най- незаинтересуваните
анализатори, че отчуждението в трансатлантическата
връзка е далеч по- сериозно от едно обикновено критикуване,
от мръщенето на Европейците на доминирането на Америка,
погледнато от сигурността на кафенетата в Париж.
Това отчуждение възниква около фундаментални философски
и структурни различия между хора с изключителни
различни представи от тези на средния Американец
за това как би трябвало да е подреден света. Това
би трябвало да се оцени далеч по- сериозно отколкото
се прави сега във Вашингтон.
Европейците, които се стремят към по- централизирана,
федерална, ясна политическа конструкция на Европейски
Съюз, правят това като определят себе си чрез техните
различия от Американците. Европейските Гаулисти
виждат издигането на Европа като световна сила,
противостояща на арогантната глабана мощ на Америка.
Тази действителност превръща в лъжа Американските
претенции да представялават универсалните ценности.
Точно обратното, тези претенции често са виждани
от Европейците с различни политически разбирания
като друга по- рафинирана форма на самомнителен
Американски унилатеризъм.
Френската позиция и нейните преставители, разбира
се са най- подозрителни към Американската мощ, и
те не биха могли да бъдат по – ясни по времето на
премиера Жоспин. Според тях обединена Европа беше
необходима, за да се игради “противотежест” на риска
от хегемония. Всяка мисъл, че класическата формула
за балансиране на силите е вече невалидна в днешната
глобална среда беше отстранена от логиката на френското
правителство за по- свързана Европа. Може да се
каже, че в края на деветдесетте години на миналия
век Гаулизмът в Европа започна да набира скорост.
Причини за активизирането на Гаулизма
Причините за това активизиране са структурни и затова
се предполага да са трайни. С края на Студената
война беше очаквано да се появи отчуждение между
Америка и Европа. Без обединяващия рев на Съветската
мечка стана ясно, че Америка и някои Европейски
страни имат различаващи се външни интереси, дори
понякога твърде различни. САЩ се обособи като единствената
супер сила, докато Европейските страни с някои частични
изключения като Франция и Великолритания, са в най-
добрия случай регионални супер сили. Структурната
разлика, която няма изгледи да бъде променена дори
в дългосрочен план, обяснява в много голяма степен
практическите разлики в политиките ставащи все по-
ясни от двете от двете страни на океана.
Америка не само стана по-силна в новата ера, но
Европа видимо пропусна да се обособи като единна
сила. Това чувство на възобновяване и прогресивно
освобождаване на потенциала на Америка, съчетано
с интровертната, чувствително маргинализирана Европа,
обяснява не само различията в политиките на двата
полюса, но и злобата, която много Европейци изпитват
срещу Американските решения, с които не са съгласни.
Въпрос на власт
В крайна сметка, тези разлики са по- малко философски
отколкото въпрос на власт. Не че Европейските Гаулисти
намират Амириканските действия в международната
политика за грешни. Те просто чувстват, че нямат
сила да ги променят, дори в малък размер. Тази промяна
в политическата психология обяснява в голяма степен
нарастването на анти-Американския Гаулизъм в Европа,
а също и на отчуждението в трансатлантическата връзка.
Примерът с Европейската военна слабост е показателен.
Благодарение на анемичните Европейски разходи за
отбрана, не е чудно, че много политици в Европа
са заклети противници на това военните инструменти
да се прилагат в международните отношения, че те
не искат силата да има значение в междунардоната
общност, че те искат да живеят в свят, в който международните
закони и институции са предоминиращи, че те искат
да забранят едностранните военни действия на имащи
власт нации, и че те адвокатстват всични нации да
имат еднакви права да са еднакво защитени от приети
международни норми на поведение. Европейците просто
превръщат във философски проблеми много практични
необходимости.
Чрез поддържането на инициативи като Combined Joint
Task Force и новите формирования на НАТО за бързо
реагиране, администрацията на Буш променя НАТО като
го превръща в toolbox / кутия с инструменти/, която
може да прокарва Американските интереси по света
чрез изграждане на ad hoc
/специални/ Коалиции на Желаещи, които могат да
подпомогнат усилията на САЩ в специфични случаи.
* Терминът
Гаулизм, използван в доклада е използван за описание
на Галските настроения в Европейските среди или
по-точно Френското влияние.
Д-р Джон Хулсман е Главен Експерт за Европа
във Фондация Херитейдж, която се смята за мозъчен
тръст на неоконсерваторите в Америка. Пълния текст
на лекцията на англииски можете да прочетете на
страницата ни ако активизирате английската и версия.
Специалния доклад на Г-н Мензи Чиин от Съвета на
Икономистите към администрацията на Бил Клинтън
и Джордж Буш- младши под заглавие “Дефицитът в бюджета
и текущите сметки застрашават американското влияние
по света” от 29 Сптември 2005, можете да прочетете
на страницата ни в рубрика Световни Тенденции
|
 |
|
 |
Иран преустанови доброволното сътрудничество с Агенцията по атомна енергетика към ООН
TEHRAN, Iran Иран преустанови в неделя доброволното сътрудничество с Агенцията по атомна енергетика към ООН, казвайки че ще започне обогатяване ... |
 |
Иран заплашва, че ще отхвърли предложението на Русия
Виена, Австрия---Иран предупреди днес, че в случай, че проблемът с нейната ядрена програма бъде отнесен до Съвета за Сигурност към ООН... |
|
Проекторезолюция относно Иран беше представена на Международната Агенция по Ядрена Енергетика
На специална среща днес във Виена, на Борда на Директорите на Агенцията по ядрена енергетика към ООН, беше представен текста... |
|
Интервю
на Секретарят на САЩ Кондолийза Райс
по NBC с Андреа Митчел
Вашингтон
19 Декември, 2005
АМ: Госпожо Секретар, добре дошла и благодаря Ви много за това,
че сте тук днес.
Секретар Райс: Приятно ми е да съм тук, Андреа.... |
|
Държавният
Департамент на САЩ съобщава за среща на високо равнище проведена във
Вашингтон с цел задълбочаване на стратегическите връзки между САЩ
и Израел и дискутиране на политиката на Иран по ядрените въпроси
Вчера
Държавния Департамент на САЩ съобщи, че на 28 ноември, понеделник,
Съединените Щати и Израел са провели стратегически диалог, воден от
заместник секретаря по политическите въпроси Никълъс Бърнс и министърът
по въпросите на Йерусалим Цахи Ханегби... |
|
Подробности,
но нищо съществено не беше предложено
Тридесет
и два месеца след американското нападение над Ирак, съветниците на
президента Буш явно са решили, че посланието "следвай посоката" е
било преведено от широката американска публика като... |
|
Дефицитът
в бюджета и текущите сметки застрашават американ-ското влияние по
света
В
свой доклад, MENZIE CHINN, бивш член на Съветът на Икономистите в
администрациите на Бил Клинтън и Джордж Буш - младши,предупреждава
за заплахата, на която двойния дефицит поставя ... |
|
 |
|
|
|
