АНАЛИЗ

на Фондация “Ние, хората на България”

на

ДОКЛАДА НА ЕК  ОТНОСНО УПРАВЛЕНИЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ЕС в

БЪЛГАРИЯ от 23 Юли 2008

Въведение:

Този анализ е наложителен поради изключителната важност на проблемите, засегнати в Доклада на ЕК от 23 Юли 2008, които създават сериозна опасност за бъдещото представяне на България като членка на ЕС и се оценяват от Фондация “Ние, хората на България” като заплаха за статута на България на пълноправен член на ЕС.

В този анализ, Българските Граждани са разглеждани в контекста на тяхното конституционно статукво на Суверен, а Българското Правителство и Българските Институции са разглеждани в контекста на тяхното конституционно статукво на Пълномощници на Суверена и изпълнители на неговата воля с цел защита на националните интереси и националните активи.

На 23 Юли 2008 Българските Граждани получиха ясен сигнал от ЕК, че техните интереси и активи НЕ се управляват коректно и в тяхна полза. В резултат на това некоректно управление българските граждани търпят материални и морални загуби в изключително големи размери, както и са изправени пред бъдещи сериозни опасности.

Загуби, които Българските Граждани търпят и ползи, които няма да усвоят в следствие на слабостите, посочени в Доклада:

Достойнството на всеки български гражданин е дълбоко накърнено.  Нанесени са дълбоки морални щети върху достойнството на българските граждани. Никъде в Доклада на ЕК не се говори за “Правителството на Г-н Станишев”. Навсякъде се използва едно име “ България”, която е обект на констатации за корупция и организирани измами при използването на средствата на европейските данъкоплатци. Това накърнява дълбоко достойнството на българските граждани, както и репутацията им в европейски и световен мащаб, намалява перспективите за индивидуален просперитет на всеки българин във всяка точка по света, хвърля сянка и усложнява взаимоотношенията му с всички останали европейци и  засяга чувството му на удовлетворение от националната му принадлежност.

Българските граждани имат ангажименти към останалите европейски граждани, които не се изпълняват. Българските граждани имат отговорност не само към изграждането на индивидуалния си просперитет, развитието на страната си и бъдещите поколения българи. С присъединяването си към Европейското семейство, българските граждани поеха ангажименти и към гражданите на останалите страни – членки. Тези анагжименти се изразяват в спазването на правилата, установени в клуба и произтичащите от това задължения да се упражнява ефективен граждански контрол върху функциите на органите, избрани да действат като техни пълномощници. Констатациите, посочени в Доклада на ЕК от 23 Юли ясно показват, че този граждански контрол в България не е успешен или го няма. Това поставя българските граждани в ситуация на некоректност спрямо гражданите на останалите страни – членки, което от своя страна неминуемо ще доведе до редуциране на много настоящи и бъдещи права и привилегии, на които всеки български гражаднин сега се радва по силата на европейската си принадлежност.         

Блокираните 500 милиона евро не са подарък, а са средство за развитие, което няма да бъде постигнато от българските граждани. Поради лошо управление на интересите и активите на българските граждани от избраните от тях пълномощници, с наложените от ЕК санкции се пропускат чисти ползи в размер на 500 милиона Евро, които по същество са материални средства, предоставяни на българските граждани с цел сближаване на стандарта им на живот с този на останалите членове на съюза, към който те се присъединиха съзнателно на
1 Януари 2007. Това неминуемо ще попречи за постигане на целите на това сближаване и ще намали резултативния ефект от социалната цена, която всеки български гражданин плати и продължава да плаща за присъединяването си към Европейския Съюз. Тази цена се изразява не само в ежегодните вноски към бюджета на Европейската общност. Нейното много по- болезнено изражение е социалното напрежение, породено от процеса на изравняване на цените на вътрешния пазар с тези на обединения европейски пазар.

Доклада ясно показва, че са застрашени и Структурните Фондове, ако българските граждани не се консолидират и не защитят националния си интерес. Базирано на формулировките, използвани в Доклада, налице е сериозна опасност бъдещите ползи, които нацията очаква в качеството си на член на Европейския Съюз, а имено средствата по Структурните Фондове, да бъдат също чувствително накъренени в резултат от некоректно управление на настоящите пълномощници на българските граждани.

Резервите на обществото и неговите компенсаторни мехнизми не са безкрайни. Както е известно основното предназначение на Структурните Фондове е да положат основите на конкурентноспособността на българските региони, да изградят тяхната основна инфраструктура, да  повишат атрактивността им за стратегическите инвеститори, да бъдат създадени нови работни места и да бъдат повишени индивидуалните доходи. В случай, че Структурните Фондове бъдат блокирани по същите причини, по които се блокират Предприсъединителните Фондове, а от Доклада става ясно, че този сценарий е реален, има опасност социалното напрежение, породено от драстично изчерпване на резервите на обществото и невъзможността на огромна част от членовете му да увеличат личните си доходи, да достигне размери, които пораждат тревога.  

Анализ на съдържанието на Доклада и отражението му върху националните интереси

Този Доклад не се изготвя само за да информира българското правителство. Наблюденията сочат, че се пропуска елемента, че той се изготвя за Европейските институции. “Европейската комисия смята за необходимо да информира Европейския парламент и Съвета, т.е. бюджетния орган, за ситуацията в България, за стъпките, които Комисията предприема, и за коригиращите действия, които българските власти са извършили или се очаква да извършат.»  Това значи едно: Търпението към некоректността на българската страна няма да е безкрайно. Засега нещата са свързани с частичен блокаж на средства. Европейските институции обаче са създадени, за да се грижат за просперитета на Европейския Съюз, а не за да дисциплинират недисциплинираните му членове. В случай, че инвестициите на време и усилия, които Европейския Съюз прави, за да вразумява некоректните си членове се окажат по- големи от ползите, които общността акумулира, не са много изходните стратегии.

Повечето от действията, коите се препоръчват в Доклада не са действия, които могат да бъдат предприети за дни или месеци. Това са процеси, които могат да бъдат инициирани и контролирани ВКЛЮЧИТЕЛНО и от българските граждани.  Във встъпителната част на Доклада на ЕК от 23 Юли са посочени като основни три проблема, които присъстват в анализите за всички програми, предмет на документа:  ПРОБЛЕМ 1) «трябва да покаже, че са създадени структури за стабилно финансово управление, които функционират ефективно». ПРОБЛЕМ 2) «Административният капацитет е слаб». ПРОБЛЕМ 3) «Освен това, има сериозни твърдения за нередности, както и подозрения за измами и конфликти на интереси при възлагането на договори». Това не са цели, които могат да бъдат постигнати за кратко време. Това са процеси, свързани с научаване на десижън-мейкърите да взимат информирани експертни решения, с изграждане на капацитет на цели системи от служители, и най- вече с промяна на манталитета както на хората взимащи решения, така и на гражданите. Тази констатация предизвиква основателна тревога, поради сложността на промените, които трябва да се осъществят и липсата на сериозни сигнали от обществото, че е готово да ги предприеме. Защо: На практика препоръките в тази част на Доклада означават:
1) Замяна на непрофесионалния интуитивен подход при взимане на управленски решения с подход базиран на анализи, експертни мнения и оценки и най- вече на обработка на масивна информация. Този подход е непознат за българската общност като цяло, той НЕ е българска традиция. 2) Управленски кадри – професионалисти. Това не е налице в България и е в абсолютен конфликт с традицията за назначение на административни кадри във всички сфери с изключение на бизнеса: по партиен,  роднински и приятелски принцип; 3) Недобросъвестност при разпределение на активите. Този проблем да бъде преодолян в кратък времеви план е просто невъзможно при проникналата на всички нива на обществото липса на съпротивление срещу корупция. Тези три извода правят пъзела изключително труден за решаване. Българските граждански организации, като зони на консолидация на интереса на нацията могат да бъдат единствения ефективен катализатор на тези процеси. Повече от ясно е, че корекцията на България и справянето и с тези проблеми не трябва да се очаква да бъде инициирана от кръговете, които са ги създали, а от кръговете, които са директно засегнати от тях – хората на България.   

Обществените Поръчки и Финансовия Контрол за посочени в доклада като  КЛЮЧОВИТЕ СЛАБИ МЕСТА и те следва да се поставят първо под обществен контрол. В Доклада се посочват две невралгични дейности, които формират основата на айсберга: 1) възлагането на обществени поръчки и 2) финансовия контрол. За разлика от другите 3 проблема, анализиарни по- горе, това са проблеми, които бързо могат да бъдат поставени под контрол с помощта на международни експерти и някои законодателни промени. В тази посока ще бъдат ориентирани и първите мерки, които ще бъдат предприети от гражданските организации.

Мерките спрямо България са изключително сериозни и много тревожни от гледна точка на очертаваща се подготовка за бъдещи по- драстични мерки вече не само спрямо разпределителните агенции, но и теоретично възможно е и по отношение на статуса на държавата като пълноправен член. Най- тревожното е, че при внимателен прочит на Доклада се разбира, че става дума за един постоянен градиращ процес на незадоволителни разултати от страна на българските власти, който до този момент не е сменил посоката си. Направени предупреждения от страна на ЕК, неизпълнение на предупрежденията и последващи санкции. Въпросът е в края ли сме на този тренд или по средата му? Особено тревожен е момента, че санкциите първоначално касаят предприсъединителните фондове, но по всичко личи, че те ще обхванат и Структурните Фондове на следващ етап по простата причина, че предприсъединителните фондове се отпускат с цел да изградят базата (административна, законодателна и оперативна) за усвояване на далеч по- мащабните Структурни Фондове. От Доклада става ясно, че тази база не е качествена. Без да е прекалено песимистично, от това съждение следва извода, че щом «базата» не е в ред, налице са обективни предпоставки следващите етапи ( усвояването на структурните фондове) да бъдат със сериозни дефекти.  В Доклада ясно се казва, че българските власти не са се справили с проблемите, заради които бяха спрени временно средствата, управлявани от две агенции (ЦЗФД и МРРБ) през Февруари 2008: Към настоящия момент (23 Юли 2008 – бел. на ред.) българските власти НЕ са предприели всички необходими стъпки, за да гарантират прилагането на стабилно финансово управление, нито адекватни последващи действия във връзка с установените нередности (през Февруари 2008 – бел. на ред.).  Следва: «Понастоящем Комисията отнема правото на двете изпълнителни агенции (ЦЗФД и МРРБ) да управляват помощ по програма ФАР и Преходния финансов инструмент. Следователно ЦЗФД и МРРБ вече не могат да сключват договори по тези програми». Временното спиране на правата за управление прераства в постоянно и отнемане на лиценз. Това е имено санкция, която НИКОГА не е прилагана към страна – членка. Това е имено наказанието, на което българското правителство няма адекватна реакция. Доказателство, че то или не осъзнава сериозността на проблема или съзнателно го омаложава е факта, че неговите представители продължават да говорят за подобни мерки, предприети спрямо некоректно управление на ЕС фондове в други страни.

Трябва да е ясно едно: Българските граждани са единствените европейски граждани до момента, лиценза на чиито пълномощници за опериране със средствата на европейските данъкоплатци е отнет поради некомпетентност и недобросъвестност. От тук следва, че мерките спрямо Бъългария са изключително сериозни и изключително тревожни от гледна точка на създаване на предпоставки  за бъдещи по- драстични мерки вече не само спрямо разпределителните агенции, но и теоретично възможно е и по отношение на статута на държавата на пълноправна страна - членка.

Българските граждани, поради неадекватността и липсата на професионализъм на пълномощниците, на които са поверили управлението на националния си интерес и активи, са застрашени от възможността да загубят най- големия национален актив в новата история на страната си, а имено статута  на пълноправна страна- членка на най- силната консолидирана икономика в света. За опасност от такива дори още по- крути мерки говорят  уточненията, които ЕК прави в доклада от 23 Юли 2008:  «Европейската комисия смята за необходимо да информира Европейския парламент и Съвета, т.е. бюджетния орган, за ситуацията в България, за стъпките, които Комисията предприема, и за коригиращите действия, които българските власти са извършили или се очаква да извършат». «Настоящият доклад не е изчерпателен». «Ситуацията е сериозна.” Известно е, че ЕК не може да предложи още по- сериозни мерки спрямо страна- членка, която не спазва правилата на клуба без да е предоставила съответната информация поетапно и в развитие на Европейските Институции. Те от своя страна действат като едно цяло, базирано на принципите на доброволността, солидарността  и демокрацията. За да бъдат прокарани решения или предложения за каквото и да било, включително санкции, трябва да бъдат убедени всички участници във взимането на решения. От реакцията на българското правителство, както и от липсата на реакция на гражданските организации се налага усещането, че НИКОИ КРЪГОВЕ в българското общество не осъзнават точната функция на тези доклади. Налага се усещането, че българските власти възприемат тези документи като двустранна комуникация между тях и ЕК. Истината е, че тези документи се изготвят с цел да павират пътя към колективни решения, които ще бъдат взети от Европейските Институции по отношение на една страна- членка, която не се държи адекватно и носи повече вреда, отколкото полза на клуба на най- развититие държави в Европа. Българските граждани, поради неадекватността и липсата на професионализъм на пълномощниците, на които са поверили управлението на националния си интерес и активи, са застрашени от възможността да загубят най- големият си актив в новата си история – статута си на пълноправна страна- членка на най- силната консолидирана икономика в света.

Мнението за компетентността и добросъвестността на българската страна, а не само за настоящото правителство,  тревожно ниско. За трайната убеденост на ЕК в недобросъвестността на българската страна и в нейната некомпетентност може да се съди от краткото уточнение, направено в Доклада:  “Договорите за туининг са изключени от настоящото решение, тъй като не са установени нередности при управлението им. Тези договори се управляват в тясно сътрудничество с партньорската държава-членка.” Тази част от Доклада несъмнено показва, че единствените договори по тези програми (ФАР и Преходен финансов инструмент), които са изключени от действието на наложените санкции, са тези, в които участват други страни. Факта, че има друга страна-участник изглежда да е единственото обяснение за ЕК, че средствата на европейските данъкоплатци се използват по предназначение. Не е задължително да е така, но това е ярък пример за обществената репутация на българския професионализъм и за лекотата, с която биха могли да бъдат взети решения за още по- строги санкции спрямо една страна, която трайно е създала убеждението за некомпетентност и недобросъвестност. В тази си част Доклада следва да се анализира като изключително тревожен сигнал за загуба на национални позиции и да бъде използван като здрава основа за бъдещи действия от страна на българските граждански организации в стремежа им към установяване на граждански контрол върху работата на пълномощниците на българската общност.
Превод на тенденциите и насоките, очертаващи се в Доклада:

• Да се спре текучеството на персонал
• Да се увеличат заплатите на държавната администрация
• Да се въведе ефективна децентрализацията на управление
• Да се въведе незабавно обратно взимане на дадени вече средства
• Да се преодолее зависимостта на националния орган за одит и на изпълнителните агенции от специални интереси
• Да се въведе отчетност и прозрачност при възлагането и изпълнението на обществените поръчки
• Административният и съдебният контрол да се превърнат в реалност
• Конкретни Мерки, препоръчани в Доклада, които ще формират основата за Граждански Контрол върху изпълнението им:

да укрепи административния капацитет за управлението на средства от ЕС, като гарантира стабилност, обучение и техническа експертиза на персонала. При назначенията на ръководни длъжности трябва да се избягват потенциални конфликти на интереси.
да премахне съществуващите или потенциалните мрежи от конфликти на интереси в цялостното управление на средствата.
да подобри надзора и прозрачността на процедурите за обществени поръчки на централно, регионално и местно равнище при стриктно спазване на приложимите правила на ЕС.
да засили контрола върху законността и редовността на разходите посредством извършването на истински и редовни проверки и одити на място по всички програми за финансиране.
да гарантира, че финансирането от ЕС е защитено и при необходимост, че изпълняващите или надзорните органи незабавно и директно издават разпореждания за обратно вземане на дадени вече средства, когато са установени нередности или измами.
да уведоми незабавно Комисията за нередности или измами, независимо дали са потвърдени или има само подозрения. Трябва да се въведат ясни дефиниции за нередности и измами, както и инструкции за процедурите, които да бъдат следвани при уведомяването за тях.
да вземе мерки за предотвратяване на нарушаването на поверителността и на неправилното предаване и изтичането на поверителна информация, за да се позволи правилният обмен на информация, който не възпрепятства разследванията и правните процедури.
да вземе бързо предпазни, коригиращи или дисциплинарни мерки, когато това е необходимо, и да уведоми Комисията за тях.
да надгради направените първоначално стъпки за подобряване на координацията между министерствата, между различните заинтересовани лица, както и между централните, регионалните и местните органи.

•  
• Може ли да бъде избегнат лошия сценарий: Да, само ако българските граждани се консолидират чрез създадените вече граждански формации и на базата на интелигентни стратегии с помощта на международната общност изградят система за ефективен граждански контрол върху работата на пълномощниците си с цел защита на националния интерес и активи. Международната репутация на България като надежден, отговорен, предвидим партньор е един от най- големите активи на нацията и сигурна база за нейния просперитет. Този актив е най- силно засегнат от действията на правителството, в чийто мандат се произведоха ситуациите, предмет на Доклада. От тази гледна точка печелившата стратегия на българското гражданско общество би била привличане на силна международна политическа и експертна подкрепа за извършване на някои законодателни промени, които биха осигурили здрав и непреодолим граждански контрол, и биха отворили авеню за стабилно и решаващо присъствие на гражданите във взимането на управленски решения и най- вече в двете невралгични точки: възлагане и изпълнение на обществените поръчки и финансовия контрол. Успешното прилагане на този контрол ще бъде катализатора на постепенни промени в обществената психология, което от своя страна ще доведе до създаването на средата, в която ще бъдат разпознати новите лидери, носители на новите обществени ценности. Тези цели, краткосрочни и дългосрочни ще бъдат част от целите на “Националния Съвет за Защита на Националните Интереси и Активи”, чието формиране ще бъде предмет на обсъждане на Национална Конференция “България на гражданите”, организирана от Фондация “Ние, хората на България” в Деня на Независимостта, 22 Септември 2008 във Варна.

Фондация “Ние, хората на България”
www.PeopleOfBulgaria.org
Юли 2008
Варна