Център за изучаване на успешни практики и връзки с европейски партнъори и инвеститори /ЦИУП/
-------------------------------------------------------------

РЕГИОНИТЕ ТРЯБВА ДА МАРКЕТИРАТ ИНВЕСТИЦИОННИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ КАТО КОМПАНИИ

Марцин Новацки е основател на Проект Фондация Лодз и е член на Института за нови технологии. Той е специализирал стратегически маркетинг с фокус върху обществения мениджмънт. Неговата тясна специализация обхваща: политики на управление на населени места, инвестиционно развитие и международна търговия. Г-н Марцин е експерт по международни отношения, особено в областта на сътрудничеството между Европа и Азия. Той притежава Мастерска степен, получена от Университета в Лодз с последващи специализации в Англия, Франция и Китай. В момента Г-н Новацки е Директор на Отдела по предприемачество в регионалната управа на Лодз и е отговорен за икономическите политики на региона. Преди това Г-н Марцин е заемал поста на Директор по инвестиционното развитие на Акционерното Дружество Специална Икономическа Зона Лодз. Запознавайки се с представители на Центъра за изучаване на успешни практики към Фондация “Ние, хората на България”, Г-н Новацки направи предложение за организиране на кратко обучение на екипи на български общини в инвестиционен маркетинг на базата на опита на Лодз. В случай на интерес от българските общини, Центъра ще осъществи организацията на това обучение. Г-н Новацки може да бъде намерен за въпроси и коментари на адрес: marcin.nowacki@sse.lodz.pl

ЦИУП: Г-н Новацки, както изглежда, основният инструмент за привличане на инвеститори в Специалната Икономическа Зона Лодз са данъчните облекчения. От друга страна обаче ЕС не изглежда да толерира политики на дънъчни облекчения. Мислите ли, че бяхте късметлии да имате Закона за специалните икономически зони в Полша преди страната да се присъедини към ЕС в 2004? С други думи, ако ние в България намерим Вашата формула за приложима и изградим лоби за прокарване на такъв закон, мислите ли, че има вероятност да срещнем съпротивление на над- национално ниво?

МН: Факт е, че ние имахме късмет да прокараме политиката на специалните иономически зони още през 1994 и в годините след това. Днес, ЕС не подкрепя подобни инициативи. Но това не означава, че няма място за преговори между ЕС и българските власти. Трябва да не забравяме, че много от европейските инициативи идват от групи на интереси, а също и от някои конкретни страни. ЕК се противопоставя на някои публични инициативи от една страна, но от друга страна някои влиятелни държави вътре в общността се опитват да хармонизират данъчно облагане или нива на минимално трудово възнаграждение за Европа. Тези идеи са по- радикални от идеята за специални икономически зони в райони с икономически и структурни проблеми.

ЦИУП: Кое беше по- важно за Вашия успех: Факта, че Лодз имаше вече статута на Специална Икономическа Зона още преди да внесете за одобрение проекта Клъстър Лодз или факта, че разполагахте с това огромно количество свободна земя /648 ха/, налична за управление в полза на обществения интерес?

МН: Статутът на Специална Икономическа Зона беше ключов фактор. Това ни позволи да привлечем интереса на частни инвеститори. Този специален статут ни даде възможност да предложим на компаниите определени привилегии. Клъстърът е последващ ефект. В резултат на данъчните облекчения и дадености, свързани с работната ръка, ние привлякохме първо две големи компании за стоки за широко потребление /компютърната компания Dell и компанията Procter & Gamble – бел. на ред./. Така беше поставена основата на клъстъра. След това се присъединиха компании, занимаващи се с логистика. Що се отнася до свободната земя, нейната наличност е от решаващо значение, за да бъде привлечен интереса на потенциални инвеститори към съответен регион. Тези 648 ха бяха развити през годините. Вие можете да започнете с 20 – 30 ха и да развитиете тази цифра с увеличаването на инвеститорите.

ЦИУП: Сблъскахте ли се с апетити на местните власти да управляват прилежащите им територии, опитвайки се да задоволяват лични интереси вместо обществени?

МН: Не. Специализацията и компетентността на мениджърите на акционерното дружество, което управлява Зоната беше широко възприето от местните власти. Разбира се, имаше отделни личности, които се опитваха да спекулират със земя възползвайки се от статута на специална икономическа зона, но ако се фокусираш върху земи , които са обществена собственост или частни земи, предназначени за конкретни инвестиционни проекти, ти намаляваш до минимум опасността от спекулативни ходове.

ЦИУП: Кой е официалният собственик на тези 648 ха земя?

МН: Собствениците са различни. Много от свободната земя принадлежи на общините. Има земя, притежание на акционерното дружество, което управлява Зоната. Като намерим инвеститор, той купува земята по пазарни цени и става неин собственик. Повечето от компаниите притежават земята, на която оперират своя бизнес. Единствените свободни територии принадлежат на Зоната или на някои от общините.

ЦИУП: Как управлявате процедурата по търговете? Каква система за контрол и анти- корупционни действия прилагате?

МН: Търговете са базирани на Закона за обществените поръчки. В повечето от случаите ние комбинираме търг за земята с търг за издаване на разрешение за упражняване на бизнес в Зоната. Това означава, че само компании с конкретни инвестиционни проекти, защитени с подробен бизнес план, финансиране и т.н., могат да участват в търга. Минималната цена на земята е определена от нейния собственик на базата на официална оценка, извършена от лицензиран оценител. Участникът в търга трябва да отговаря на двете изисквания, инвестиционен проект съобразен с приоритетите на региона и да покрие цената на земята. Колкото по- добре е планиран бизнеса, толкова по- голям шанс има компанията да спечели търга.

ЦИУП: Кой оценява проектите?

МН: Комисия, която включва мениджъри на Акционерното Дружество, което управлява Зоната, представители на местното, регионалното и централното правителства, адвокат и финансов специалист.

ЦИУП: Как местните парламенти участват в управлението на земята, формираща Зоната и в преговорите с инвеститорите?

МН: Инвестиционния процес е сложен процес. Колкото по- голяма е инвестицията, толкова повече участници са в Комисията. Обикновено екипът на Зоната работи с местните власти, под чиято юрисдикция е земята, и с Националната Агенция за Информация и Чужди Инвестиции. В зависимост от размера на интереса, този екип е по- голям или по- малък.

ЦИУП: Както разбирам, Зоната се управлява от Акционерно Дружество Специална Икономическа Зона Лодз. Трима са собствениците на дялове. Двама от тях имат контрол върху 95% от интереса. Кой в същност притежава мажоритарния дял? Отива ли печалба от дейността на Зоната в местните бюджети? Местните правителства ли притежават холдинга?

МН: Специалната Икономическа Зона Лодз е притежание на три собственика на дялове:

- Полското централно правителство, представлявано от Министъра на икономиката
- Община Лодз
- Община Озорков, първата суб- зона, разположена идвън Лодз

Важно е да се отбележи: Всички печалби, генерирани от Зоната, остават в нейния бюджет и се влагат в изграждането на инфраструктурата на новите територии, които се присъединяват към Зоната.

ЦИУП: Това е много реционална и добре изнамерена формула. Зоната се самоиздържа и разширява, привличайки нови и нови инвеститори, които отварят нови работни места и това е начина, по който управлявайки обществените активи мениджърите на холдинга създават ползи за обществото. В същност, вместо да внасят суми в местните бюджети, те имат задължението да доставят нови работни места. Кой създаде тази концепция? И кой стои зад успеха на този твърде сложен комплекс от интереси?

МН: Концепцията беше развита през 1994 в отговор на структурните проблеми на полската икономика. Идеята се базира на опита на Ирландия и Юго-Източна Азия. Първите специални икономически зони са създадени в Азия /Малайзия и Филипините/. Техните инструменти обаче бяха много различни. Успеха на специалните икономически зони в Полша, общо 14 на брой, е най- вече свързан с конкретни региони.

ЦИУП: Въпрос, малко извън линията на разговора, но само на пръв поглед: В България изпитваме силен недостиг на резерви от свободна земя, която да е собственост на общините и да е подходяща за развитието на индустриални зони. От друга страна, голяма част от земята е собственост на централното правителство, което често не е в съгласие с местните правителства как да бъде използвана тази земя. Имате ли същия проблем в Полша?

МН: Да, ние имаме същия проблем в някои полски региони. Ако централното правителство притежава земя, регионите би трябвало да го накарат да установи индустриални зони с дялове, които имат за покритие имено тази държавна земя. Ако погледнете структурата на собственост в Специалната Икономическа Зона Лодз, ще видите, че повечето от дяловете принадлежат на централното правителство. Когато през 1997 беше създадено акционерното дружество, цялата тази земя беше предоставена на компанията. Друг подход също е много използван от местните власти в Полша. Те изкупуват стъпка по стъпка площи от малки частни собственици. Веднаж уедрена, на тази земя може да бъде развита техническа инфраструктура, да бъдат направени съответни пакети с данъчни облекчения, предимно местни данъци, и да бъде продадена на инвеститори.

ЦИУП: Благодаря много за Вашето време, Г-н Новацки. Ние оценяваме вниманието, което посветихте на колегите си от България. Ние също вярваме, че това е началото на едно продуктивно партнъорство. Вие предложихте евентуално български екипи да бъдат консултирани от Вас за специализация в изграждането на индустриални зони. Моля, очаквайте въпроси от българските общини и региони. Както ме уверихте, те ще бъдат добре дошли на Вашия адрес: marcin.nowacki@sse.lodz.pl

Надежда Стефанова
Център за изучаване на успешни практики
и връзки с европейски партньори и инвеститори
За въпроси към Центъра, моля звънете на: